I част – Ирен Дикова – Димитров - Европейски шампион по тенис на корт и световен шампион по ски в игрите за трансплантирани II част - Николай Василев - Европейски шампион по културизъм на WABBA International 50+ YO III част - Вера Асенова - Бивш национален състезател по ски алпийски дисциплини с 200+ старта в България и Европа ----------------------------------------------------------- Сезон 5 се реализира с ключовото партньорство с: - https://videofabrika.bg/ - https://eyeworx.bg/ - https://vezba.bg/ - https://www.defendyl.bg/bg/produkt/de...

Кой е Йордан Камджалов: - Диригент с три висши образования, с над 10 международни специализации, носител на над 10 международни отличия като диригент. Гастролира на сцените в десетки държави на три континента, включително в световни културни центрове като Берлин, Лондон, Цюрих, Виена, Рим, Бостън, Лос Анджелис, Токио. - Йордан Камджалов е канен в редица престижни образователни центрове като Heidelberg University (Германия), Harvard University (САЩ), Raffles Institution (Сингапур) и други. Маестро Йордан Камджалов създава Фондация „Йордан Камджалов“, чиято мисия е посветена на разгръщането на колосалния човешки потенциал и на България. - Основава GENESIS ORCHESTRA, Музикална лаборатория за Човека (в три формата: Хор, Вокален ансамбъл и България пее), Оркестрова академия, ACADEMIA MUSICA, провежда ежегоден Конкурс за млади таланти, Фестивал СТРЕМЕЖ в Царския дворец Врана, поставя началото на нова българска Коледна традиция с музика на арх. Димитър Ненов, съосновател е на Съюза на генералните музикални директори и главни диригенти в Германия. - Създател на Академия за Човека - иновативен, интердисциплинарен просветен център. НАСА и Международният център по астрономия дават неговото име на астероид 52292 като заявяват, че „той свързва света на музиката с очарованието на вселената“. Някои от темите в епизода: -  Кои три неща бихме променили, ако можем? -  Оптимистичната теория за нашия народ, според Йордан Камджалов - Академия за Човека – нов подход без компромис -  Безплатното висше образование ще го направи ли по-качествено? - Кой е пророк в собствената си държава и интересува ли се някой какви усилия са положили? - Двете крайности – чуждопоклонничество или криво разбран патриотизъм - Обичаме ли си авторитетите? - Какво ние самите мислим за нас самите? - Какво всъщност мислят европейците за нас, българите? - Помагат ли си българите в чужбина и защо се избягваме едни други, вместо да си помагаме? И много още...

Кой е Валентин Илиев: Роден на 11 юли 1980 г. в Кнежа. Син на легендарния вратар на Ботев Враца и ЦСКА Илия Вълов. Юноша на Ботев Враца, от където преминава в Металург Запорожие през 2002 г. Преминава в ЦСКА от есента на 2004 г. В началото на 2008 г. преминава в руския футболен клуб Терек. Има над 20 мача за националния отбор на България. Шампион на България за сезон 2004/05г. и Носител на Купата на България за 2006 г., Суперкупата 2 пъти избран за най-добър защитник на България и веднъж на Румъния. Има три деца. От февруари 2010 г. до юли 2011 г. е играч на Университатия Крайова след това пом.треньор. От юли 2011 г. се състезава за отбора на Стяуа. От лятото на 2012 г. играе за Волин Луцк, Украйна. От лятото на 2013 г. играе с фланелката на ЦСКА София. От 2016 до 2018 г. е старши треньор на ЦСКА 1948, пом. Треньор в Ботев Враца, 2023 г. е назначен като треньорски пост на ФК „Спартак“ (Варна). В момента е треньор на ЦСКА 1948. Някои от темите в епизода: - Има ли стратегия в българския футбол и защо често приказките и делата се разминават? - Как работи един български треньор с други култури? - Как се вписваш в спортния колектив, когато си индивидуалист като манталитет? - Как говорят българи за българи и сърби за сърби един за друг – два примера с футболисти. - Защо българите извън България се стремят да не общуват с българи? - Държавата ни е уникална, но сме лош народ - Родителството сега, родителството в миналото – как се промениха хората? - Как негативните новини влияят върху обикновените хора? - Самодисциплинирани ли сме като хора? - Футболните звезди са звезди, защото са отдадени, самодисциплинирани, безкомпромисни в своя режим и професионален път И много още...

Коя е Албена Накова? Повече от 15 години работи в изследователското поле на „икономиката в сянка“ в аспекта на социално-психологическите ѝ измерения – представи за икономиката в сянка и нагласи за включване в неформални икономически практики, толерантност към икономиката в сянка, предизвикателства за диагностика и превенция на икономиката в сянка. Автор на книгата „Общуването между българи, турци и роми“ Когнитивни аспекти. Съавтор на книгата „Национална идентичност и социални времена“ Един от авторите на Национално представително изследване с фокус съвременната идентичност на българските граждани, в рамките на научноизследователския проект „Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите", финансиран от фонд „Научни изследвания" Научните й интереси са в посока етносоциология и етнопсихология; общности и идентичности; европейска, национална, етническа и локална идентичност; междуетнически отношения и толерантност; миграции; бежанци; качество на живот; икономика в сянка; управление на човешките ресурси. Някои от темите в епизода: - Място за оптимизъм има – той минава през знанията за другия, през разбирането на неговата гледна точка. - Побългаряване или адаптация - Тези, които разбират от всичко често са с ниско образование и култура - Защо сме черногледи…или по-скоро сме недоволни? - Ниското образование + високото самочувствие = глупост - Ниската избирателна активност, защото всичките май са си все същите - Разочарованието на масите и липсата на гордост, че са българи - Лидерите, в които вярваме…52% нямат доверие на никакви лидери - С кои съвременни български личности се гордеят българите? -Как съвременния българин измерва родното родолюбие? - Идентичността на децата на родните емигранти - Езикът, като влияние върху идентичността И много още...

Диляна Курдова, изследовател на българския танцов фолклор и член на  Международен съвет за музикални и танцови традиции към UNESCO. Има публикации в различни български и международни издания. Тя е дългогодишен координатор на Международния летен фолклорен семинар, който се провежда в Академията за музикално и танцово изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив и част от екипа на Културен семинар „Непознатите“ в Пловдив. Тя е и хореограф, и преподавател по български и гръцки танци, и има проведени над 270 семинара в различни страни по целия свят. Някои от темите в епизода: -  Фолклорът като бизнес и изобретяването на новите традиции -  Фолклорът ни по време на Социализма и след 1989 г. -  Защо българският фолклор се дъвче толкова много? - Колко е важен родния фолклор за българите – днес и в миналото? - Танцуването на хоро и различните традиции и поводи за това -  Българите - индивидуалисти, хванати за ръце на хорото - Локалните балкански комплекси - Възникването на поп-фолка -  Опитомяването на самобитния български фолклор -  „Търсенето на себе си“ – в миналото и сега И много още...

Кой е Борис Панкин: Следва режисура при проф. Гриша Островски във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“, а по-късно специализира в академия „Буш“ в Берлин и в националната театрална академия „Силвио д’Амико“, Италия. В периода 1985 – 1987 г. работи в Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ Смолян, където дебютира с постановката на „Мюзикъл за пет пари“ (по „Опера за три гроша“) на Бертолд Брехт. В периода 1987 – 1988 г. работи в Драматичен театър „Димитър Димов“ в Кърджали, в периода 1988 – 1989 г. работи в Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ в Шумен, а през 1990 г. в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив. Следва сценичен мениджмънт и в периода 1992 – 1994 г. работи като режисьор в Монреал. Връща се в България, за да работи с любимите си български драматурзи на територията на мюзикъла. В периода 1995 –1998 г. работи в Нов драматичен театър „Сълза и смях“, а в периода 2001 – 2005 г. в Театър „София“. Преподава актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ в периода 2000 – 2002 г. Той е директор на програмата по изпълнителски изкуства  и ръководител на програмата за английска драма и мюзикъл в Американския колеж в София. Отличен е на четвърто по ред място в ТОП класацията за „Най-добрите български режисьори“ със 141 гласа и без нито един отрицателен вот. Някои от темите в епизода: - Какво ни даде и какво ни взе чалгата? - Културата като „храна“. - Няма вече усещане за възраст, а за финансов статус - Настоящето днес е следствие от нещо в миналото - Паралелите с българския футбол - Какво означава „култура“ за съвременния българин? - Имаме ли достатъчно глад за промени? - Протестиращи артисти и отказващи да ги чуят министри - Купени дипломи, купени шофьорски книжки и стремеж към истински живот И много още...

Кой е доц. Дечев: Стефан Дечев завършва история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и автор на множество изследвания в полето на модерната и съвременна българска история и историография. Преподава в Нов български университет. Някои от темите в епизода: - Стефан Стамболов и условията в които е бил; - Самокритиката с която трябва да подхождаме като народ; - Родното гостоприемство; - Трудолюбието ни - мит, легенда, избирателна реалност; - Защо бяха затворени границите преди 89 г., ако е било много хубаво; - Родното връзкарство и кога "ще се оправим", ако разчитаме само на него; - Коя е необходимата критична маса, за да дойдат и очакваните промени; И много още...

Коя е доц. д-р Дияна Петкова: Дияна Петкова е доктор по социология и доцент в Катедра „Комуникация, връзки с обществеността и реклама“ на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”. Преподава по Народопсихология, Психология на комуникацията и Интеркултурна комуникация. Автор е на книгите „Национална идентичност и глобализация”; „Балканизацията – другото лице на глобализацията” и „Културни индентичности в интеркултурен диалог“. Съавтор е на „Национални идентичности и образи” и съсъставител на „Културната идентичност в интеркултурен контекст”, издадени на английски във Финландия. Изнасяла е лекции в университетите в Тампере, Юваскюла, Вааса и Хелзинки (Финландия), Лайпцигския университет (Германия), Университет за приложни науки в Лиуварден (Нидерландия), Университета в Масачузетс в Амерст и Щатския университет в Сан Хосе, Калифорния (САЩ), университетите в Осака и Хирошима (Япония), Индийски институт по мениджмънт в Ахмедабад (Индия) и др. Публикувала е множество статии и изследвания в международни издания с импакт фактор.  Някои от темите в епизода: - Кои са бележитети изследователи на родния манталитет през последните сто години; - За през периода 1944-1989 г. режимът е бил против изследването на народопсихологията; - Къде е разликата от интернационализма преди и глобализма сега; - Ще изчезнат ли нации като България и култура и езици като българския; - Борбата на различните общности и култури в различни държави; - Каква е ролята на географския фактор за родната народопсихология; И много други....

Коя е Мая Гешева: Директор на НФСГ от 1 август 2016 г. Преподавател по български език и литература, бизнес комуникации, бизнес етика, фирмена култура, умения за успех в НФСГ от 1992 г. - І ПКС, базов учител на СУ „Св. Климент Охридски“Учител на годината на Джуниър Ачийвмънт България (2011), почетна грамота „Неофит Рилски“ (2012), учител на годината– направление „Професионално образование“ (2015),почетен диплом на БТПП (2018), директор на годината (2019), eжегодна награда за директори на МОН „Св. Иван Рилски“ (2020); директор на годината – Асоциация на Кеймбридж училищата (2022).Завършила е Академията „Лидери в образованието“ на Националния институт по образование – Сингапур (2016), Мениджърската академия за училищни директори (2019), Академията за лидери в образованието на Фондация „Америка за България (2019); участвала е в структурирани образователни визити в Хелзинки (2022), среща на върха за образование по предприемачество – Лил (2019), среща на върха по проблеми на образованието – Брюксел (2019), конференция за вдъхновяващи училищни лидери – Кеймбридж (2017), Международна конференция по глобално образование – Лимасол (2013), Лятно училище за цели на хилядолетието за развитие – Каунас (2012), Международна конференция за успешни практики в кариерното информиране, ориентиране и консултиране – Манхайм (2012) и др.Автор на учебници и учебни помагала по бизнес комуникации, фирмена култура, фирмена администрация, статии в научно-методически издания; участник в научни конференции в СУ „Св. Климент Охридски“, ДИУУ, НПО; в международни и национални образователни проекти, мобилности, семинари Ръководител на ученици, носители на престижни национални и международни награди (международна европейска награда „Карл Велики“, национална награда по бизнес етика, национална награда „Глобално училище“,„Глобално училище в действие“, „Цели на хилядолетието за развитие“ и др.) ---------------------------------------------------------- Част от темите в епизода: - Културата днес и българинът в нея - Да не познаваш съседа си и да сте там, където единственото, което ви свързва е само сградата; - Дистанцирането на хората и тяхната затвореност – особено след пандемията - Неуспехите винаги е нещо извън нас - Българинът с лек уклон към индивидуализма - Почитаме ли авторитетите си и защо все разбираме от чуждата работа? - Стремежът да гоним и догонваме И много още

Кой е доц. д-р Иван Бардов: Доцент, доктор на психологическите науки, дългогодишен преподавател в Софийския Университет „Св. Климент Охридски” по дисциплините „Експериментална психология”, „Психология на личността и „Когнитивна психология”. Изследователските му са интереси в областта теоретично и експериментално проучване на взаимовръзките между двете съкровени сфери на личността: личностни ценности и емоционална насоченост. Автор е на книгите „Психологични възгледи за личността”, „Експериментална психология”, „Лекции по когнитивна психология за логопеди”; на методичното пособие „Наръчник за работа с осемцветния тест на Макс Люшер”, а също на множество научни статии по въпросите на методологията на психологическото изследване Някои от темите в епизода: - Ако е било много хубаво преди 89 г., защо границите са били затворени? - Ние сме твърди индивидуалисти – има достатъчно поговорки и социални наблюдения, касаещи емигрантската общност на българите след 90-та г. - 1989 г. – сгромолясването на нещо чакано и бленувано - Външен локус на контрол и ролята на късмета - Ниското ниво на българската историческа памет и незнанието за гробовете на Левски и Ботев - Авторитетите и нагласата „ти си същия боклук като мене“ И много още...

Д-р Александър Стоянов е асистент към Института за исторически изследвания на Българската академия на науките. Защитил е докторат по история в Лайден, Нидерландия. Автор е на 8 монографии и над 300 статии в различни списания, журнали и електронни издания. Александър е съосновател на Интернет платформата Клуб „Военна История“ и е създател и главен редактор на електронното издание „Военна История“ (ISSN 2367-5950 ). Александър Стоянов е и съосновател на електронния журнал и платформа De Re Militari (ISSN 2367-9476 ). ------------------------------ Някои от темите в епизода: - Развитието на българския характер и колко народности са формирали българската нация; -  Локалното дерибейство и чувството за безнаказаност – от къде идва корена; -  Как сме се съхранили през тези 5 века и побългареното християнство? -  Образоваността на българите в Османската империя и след нея; -  Българския национален характер между Освобождението и 1944 г. -  Отпечатъкът на Османската империя е по-голям от колкото си мислим -  „Любовта“ на българина към младата демократична държава – след 1989 г. И много още...

Кой е проф. Георги Момеков: Председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра "Фармакология, фармакотерапия и токсикология" при Фармацевтичен факултет на МУ, София. Професор (от 2014), доцент (2011-2014), главен асистент (2007-2011), ст. асистент (2003-2007), асистент (1999-2003). Има магистърска степен по фармация от 1998, а през 2003 придобива специалност по клинична фармация (ФФ, МУ-София). През 2007 защитава дисертационен труд за придобиване на ОНС "Доктор" по научна специалност "Фармакология (вкл. фармакокинетика и химиотерапия)" с шифър 03.01.24. Преподава задължителните дисциплини - "Фармакология", "Фармакотерапия", "Проблемни случаи във фармакотерапията" както и свободно избирателните дисциплини "Химиотерапия" и "Клетъчна и молекулярна фармакология". Някои от темите в епизода: - Високите нива на смъртност като следствие на прекомерното пушене и пиене сред нацията; - Константин Иречек за българите – преди и сега - За стереотипите, които трябва да променим? - Кои са нещата, които са ни запазили като нация? - Лесно ли се манипулира българина? - Дисбалансите и асиметриите при разликата в заплащането на хората в здравеопазването? - Стигат ли здравните ни осигуровки, за да очакваме безплатно здравеопазване? - Ценност ли е здравето за българина? И още много

- Владимир започва да упражнява своята професия през 2010 г. в специализирана болница за лечение на лица зависими от психоактивни вещества, където извършва психосоциална рехабилитация на лица зависими от психоактивни вещества, което включва формиране на стабилно съзнание за мотивация или за окончателно отхвърляне на употребата на наркотици. - През годините обогатява своя професионален опит в работата с жени пострадали от насилие, бездомни, работа с деца лишени от родителска грижа, деца със специални образователни потребности, първа психологическа помощ. В процеса на своето професионално развитие е бил ръководител на социална и медико-социална услуга. Някои от темите в епизода: - Къде най-често търсим обясненията и причините за нещо? - Какво ни наложи миналото поколение – поколението  на родителите ни? - Част от коя промяна сме или искаме новите млади да бъдат? - Уморени ли сме за неща, които дори не сме започнали? - Ролята ни на жертви и все някой друг да носи отговорността - Кои са съвременните зависимости на българина - Защо имаме усещане, че нищо не зависи от нас? - Кои са съвременните стандарти за чистота…в съзнанието, в главите, в сърцата ни - Запазва ли се Корена, когато много възрастни хора съветват децата си да емигрират? И още много...

Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема “Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България”. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция. Някои от темите в епизода: Кое минало отричаме най-често и защо? Сравнение на България сега и преди 1989 г. Илюзиите в които живеем като общество Корените ни като „социално лепило“ Обществото ни e като „атомизирана тълпа“ Съзнанието от рода – „не ми харесва, ставам и тръгвам“ Къде е ролята на България за бъдещата обединена Европа и носи ли рискове това от обезличаване и претопяване? Към кое принадлежим като общество, нация, държава – за запад, на изток? Кое е важно да измерим, когато казваме, че принадлежим към една или друга държава, нация, култура? Връзкарството в България – има ли го, няма ли го и от какво е породено? Смяна на среда, промяна на условия в които един народ се развива своите абстрактни ценности Какво носи със себе си един Спасител? Кога изчезва състраданието в едно общество? Блокирането на социалните лифтове и следствията от това – упадъкът на едно обществo Несравними ли са лидерите днес и онези от миналото и как се прави „селекцията“ за тях – в България и извън нея И още много...

Маргарита Илчева е учител по БЕЛ с 32 г. учителски стаж – на едно работно място (Професионална гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“) , граждански и политически ангажирана, Експерт по PISA като оценител, проверител, анализатор, човек с много публикации в областта на образованието. Някои от темите в епизода: - Ценност ли е българското образование за нас българите? - Ниски ли са всъщност резултатите от матурите? - Ниските критерии в оценките ли формират посредствеността и защо се приемат студенти с 3.00? - Какво мислят осмокласници за различните степени на образование и какви перспективи им дава това? - Кое се промени през последните 30 г. сред учители, родители, ученици? - Един пример от Англия – кой как учи и какъв обем практика има след това, за да се квалифицира в реална среда - Всяка система работи с ресурса хора в самата държава. Неприложими са немалко добри практики от Европа - Колко е необходима пълната децентрализация в образованието - Чиновническото мислене и бюрокрацията са един от главните бичове за гъвкавост в образованието - Взаимоотношенията между родители и учители - Нагласата – трябва да ми е лесно - Номенклатурата от 45-те години социализъм все още е останала в душите на немалко хора; - Колко роли има съвременния учител? И много още...

Д-р Мирослав Ненков е един от най-известните български лекари. Той е анестезиолог, координатор по донорство, три пъти беше във властта като зам.-министър и министър на здравеопазването. Всяка петък сутрин чуваме гласа му по „Дарик” Някои от темите в Е1 - Кой е отговорен за здравето ни? - Умеем ли да носим отговорност за собствените си дела – кой още чакаме и докога ще очакваме? -  Много ли сме негативни като хора и патент ли е родното черногледство? -  Поговорките, които все още са ни проблем -  Обичаме или мразим да мислим? -  Вярваме ли – на кого и защо?     - Чувстваме ли се безнаказани? -  Здравеопазването в България – кой краде, кои са кърлежите, колко е корумпиранa системата и част от хората в нея? -  Корупцията като мислене -  Младите лекари, отношението към тях и ролята на тяхната реализация – в България и извън нея -  Ролята на „малките началници“ в една болница и тяхното деребействане над младите и амбициозни лекари -  Има ли парашутисти сред директорите за болници и как се разкарват братовчедите на местните политически лидери. -  Какво не знаем за държавната администрация и заетите в нея – има ли „калинки“ и колко са качествените хора -  Каква е системата в Ориента…България -  Кои са примерите към младите хора? От техните родители -  Разликите между София и мисленето извън нея -  Уважаваме ли по-умните -  На кой в България се дава трибуна – какво се чува от медиите И още много...